Александър Андреев, . Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. Не, госпожо

Александър Андреев,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

 

Не, госпожо Григорова, не може да не отговаряте за Путин!

 

Да, кандидатката за кметица на София Ваня Григорова напълно основателно и политически целесъобразно счита, че на комунални избори първостепенни са точно комуналните тематики. Всеки претендент кмет на столицата, който би се опитал да се крие зад световни и геополитически тематики, незабавно ще се саморазобличи като незапознат или просто като политически поръчков състезател. Така че госпожа Григорова би била права, в случай че откаже в кметския спор да разисква изборните резултати в Словакия или отражението на Брекзита върху хората на Острова - и вместо това приказва за бедните и онеправданите в богата София.

 

Изборът сред неистина и истина

 

Но въпросът за Путин и за завоевателната война на Русия против Украйна не е каква да е международно-политическа тематика. Това е въпрос за ценностния избор на госпожа Григорова, това е въпрос за избора на госпожа Григорова сред неистина и истина. Това в последна сметка (въпреки нейните проевропейски заклинания) е въпросът дали госпожа Григорова в действителност споделя концепцията за кротичък общ дом в Европа или пък поддържа проектите на Русия да окупира с оръжие и доста кръв колкото е допустимо повече територия от една европейска страна.

 

Лично аз по никакъв начин не бих желал да пребивавам в град, чиято кметица безмълвно поддържа средновековно-съветските възгледи на Путин и утвърждава избиването на стотици хиляди бойци в една нападателна война. Тоест, ценностните избори на госпожа Григорова са от първостепенно значение, когато един естествен и миролюбив жител се пита дали да гласоподава за нея.

 

А дали Крим е съветски и дали от фасадата на софийската община би трябвало да се развява украинското знаме - това са въпроси от различен порядък. За статута на Крим мнозина (навярно и госпожа Григорова) си служат с политически аналогии като Тайван и Косово. Да, тук опираме до един трагично забранен въпрос в интернационалното право и интернационалните връзки: дали приоритет има неприкосновеността на границите или пък суверенното право на народите на самоопределяне? Колкото до украинското знаме: задоволително е едно допитване до жителите на София и/или едно гласоподаване в Общинския съвет - и казусът елементарно ще се реши по либерален метод. Да не приказваме, че тематиката за знамената надали е от витално значимо значение.

 

На кого разчита Ваня Григорова?

 

Подхлъзванията на госпожа Григорова в изявлението по Нова телевизия, когато водещите с съображение я притиснаха да обясни позициите си, свързани с войната, са елементарно обясними: тя разчита на гласовете на немалобройните симпатизанти на Путин в България и на тези българи, които гледат изкривено Украйна и украинците. Тя разчита и на националистите. Тя разчита и на политически необразованите гласоподаватели, които не се интересуват от политика, само че по тази причина пък ще извърнат внимание на високите ѝ токчета, на ръкомаханията и на поучително вдигнатия показалец. Впрочем, последните параметри от нейното телевизионно държание вероятно са (и) добре изчислени: госпожа Григорова се държи като един същински влогър и ютюбър, за чиято аудитория е значимо не толкоз наличието (а още по-малко полезностите на лицето от екрана), колкото детайлите " развлечение ", " известност " и " натъркване на носа на мейнстрийма ".

 

Възможно е госпожа Григорова да има капацитета за добра кметица. Възможно е госпожа Григорова да обере всички гласове срещу така наречения " умнокрасивитет ".

 

Не е допустимо обаче да избяга от въпроса за Путин и съветската окупационна война, без да изгуби доверието на почтените и миролюбиви гласоподаватели. И на цяла Европа.